Количка

0 артикула

Категории

Намери продукти по

Цена

0лв. - 269лв.

Тип продукт

Начин на отпускане на лекарственият продукт

Начин на приложение

Активна съставка

Възраст

Симптом

Начало Фармация912 продукт(и)

Фармация

Нервната система (Systema nervosum) е най-сложната и най-обширната система в човешкото тяло. Представлява милиони свързани помежду си нервни клетки (неврони). Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и системи, благодарение на информацията, която постъпва от сетивата. Състои се от централна нервна система (главен, малък, продълговат и гръбначен мозък), периферна нервна система (мрежа от нерви) и сетивна система (зрение, слух, вкус, обоняние, кожа, равновесие).

Нервна система (147)

Сърдечно-съдовата система (Systema vasorum) е изградена от кухи тръбести образувания (кръвоносни и лимфни съдове), изпълнени с циркулираща течност (съответно кръв и лимфа), и сърце, което я привежда в движение чрез равномерни движения – систоли и диастоли. Според циркулиращата течност съдовата система се разделя на две подсистеми: кръвоносна и лимфна система.

Кръвоносната система (Systema cardiovasculare) е изпълнена с кръв. Състои се от сърце и кръвоносни съдове – артерии, артериоли, капиляри, венули и вени.

Лимфната система (Systema lymphaticum) представлява разклонена мрежа от лимфни пътища и разположени по тях лимфни съдове и лимфни възли. По-малките съдове имат стени изградени от ендотелни клетки докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. Лимфните възли имат свойството да произвеждат лимфоцити. Лимфните съдове са изпълнени с лимфна течност – лимфа, която съдържа мазнини, малко белтъци, фибриноген и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 – 2,5 l. лимфа.

Сърдечно-съдова система (168)

Дихателната система (Systema respiratorium) е анатомично образувание, имащо за функция да извършва газообмен в организма като осигурява набавянето му на кислород и отделянето на непотребния въглероден двуокис. Състои се от дихателни пътища, бели дробове и мускулите участващи в процесите вдишване и издишване. Кожата заема едва 1 % от обмяната на газовете. Дихателната система започва с ноздрите, които водят в носната кухина. Следва фаринкс, гръклян и трахея. Последната се разделя на два бронха, а те на по-малки бронхи и бронхиоли, които формират бронхиалното дърво. Крайните бронхиоли се отварят в алвеоли, с които заедно образуват гроздовидни образувания, наречени ацинуси или ацини.

Дихателна система (150)

Храносмилателната система (Systema digestio) включва органи, които служат за приемането, раздробяването и транспортирането на храната до пълното осъществяване на нейното смилане. Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен (уста и устна кухина, слюнчени жлези, фаринкс, ларинкс, хранопровод, стомах) и долен (тънко и дебело черво, анус), заедно с участващите в храносмилането големи жлези – черен дроб и задстомашна жлеза.

Храносмилателна система (230)

Пикочно-половата система (Apparatus urogenitalis) включва отделителната и половата система.

Пикочно-полова система (239)

Ендокринната система (Sistema endocrino) се състои от жлези с вътрешна секреция (епифиза, хипофиза, тимус, щитовидна и паращитовидни жлези, надбъбречни жлези, полови жлези), които произвеждат химични вещества, наречени хормони. Последните се отделят в кръвта и се разнасят до съответните органи като регулират техните функции.

Ендокринна система (27)

Живият човешки организъм получава непрекъснато дразнения от външната и вътрешната среда. Тези дразнения се възприемат от специализирани образувания, наречени рецептори. В хода на еволюционното развитие на организма отделни групи рецептори, специализирани за възприемане на един вид рецептори, се групират, развиват и обособяват като сетивни органи. От сетивните органи дразненията се пренасят по нервни пътища до съответно сетивно поле в мозъчната кора. Целият този комплекс – сетивен орган, проводни нервни пътища и сетивно поле в кората се означава с понятието сетивна система (анализатор). Следователно сетивните органи са само периферната част на анализатора. При човека са добре проучени структурата и функцията на пет анализатора: на зрението, на слуха и равновесието, на обонянието, на вкуса и на осезанието.

Обща сетивност:Дразненията, които човешкият организъм възприема чрез рецептори, разположени в кожата и лигавицата се обработват в анализатора на общата сетивност. От тези рецептори усещанията се пренасят по пътя на сетивните нерви до централната нервна система. Сетивните полета в кората на мозъка се намират в мозъчната извивка зад централната бразда. В общата сетивност се включват: повърхностната и вътрешната сетивност.

Повърхностната сетивност бива 3 вида: тактилна, термична и болкова.
Тактилната сетивност се възприема от рецептори, разположени в кожата, чрез които се получава усещането за допир и усещането за натиск. Усещането за допир се възприема от телца, разположени в дермата на кожата, а усещането за натиск – от телца, намиращи се в дълбоките слоеве на дермата.
Мозъчните полета на тактилната сетивност са зад централната бразда на мозъчната кора.
Температурните промени на околната среда се възприемат от два вида рецептори – за студено и топло. За студовите усещания отговарят телца, разположени в папиларния слой на дермата. Топлинните дразнения се възприемат от телца, които също са в папиларния слой на дермата, но малко по-дълбоко. Информацията от термичната сетивност стига до подхълмието, където се намират центровете за терморегулацията. Оттам усещанията по специални проводни пътища се провеждат до сетивното поле, разположено зад централната бразда на мозъчната кора.

Болковата сетивност се възприема чрез крайните разклонения на сетивните нерви, които се намират в папиларния край на дермата. Най-гъсто разположени са в кожата на устните, на главата на половия член и на клитора. Рецептори за болка има и във всички останали органи на нашето тяло. Различна е чувствителността към болката на отделните органи. Най-чувствителна е роговицата на окото. Възбуждането на болковите рецептори по нервните пътища стига до сетивните полета на мозъчната кора, а информацията чрез разклонения – и до мрежестото образувания, което обяснява някои емоционални и вегетативни прояви, съпровождащи усещането за болка. Под вияния на болката се променят и други физиологични процеси. При силна болка се учестява дишането; разстройва се ритмичната дейност на сърцето; намалява отделянето на стомашен сок, забавя се чревната моторика, усилва се потоотделянето; мускулите се пренапрегнати. Чувството за болка е индивидуално.

Вътрешна сетивност. Чрез нея се получава информация за състоянието на вътрешните органи. Рецепторите са разположени в лигавицата им, във вътрешната обвивка на кръвоносните съдове и в жлезите. При преяждане, при недостиг на кръв в сърцето, при възпалителни процеси на органите, при спазми на гладките мускули (колики) се усещат най-често тежест, по-слаби или по-силни болки, които по пътя на вегетативните нерви стигат до ядрата в хълмовете на междинния мозък. От там по нервни пътища усещанията стигат зад централната мозъчна бразда, където се разполага зоната на вътрешната сетивност. Площта на тази зона е значително по-малка от зоната на повърхностната сетивност. С това се обяснява и по-малката точност на усещанията от вътрешните органи. При провеждането на дразненията в мозъка се дразнят и невроните на мрежестото образувание, поради което усещанията от вътрешните органи се придружават с редица вегетативни смущения.

Информацията от вътрешните органи е необходима за поддържане на хомеостазата на вътрешната среда.

Сетивни органи. Обща сетивност (259)

Кожата образува външната обвивка на тялото. Има повърхност 1,5 до 1,6 m2 и дебелина от 1 до 4 mm. В различните части на тялото тя е с различна дебелина, което е резултат от различното влияние на външните фактори. Най-дебела е кожата на ходилата и дланите.

Кожа (294)

Филтри
«1 2 3 4 5 6 7 8 9 10»
Страница 1 от 76
«1 2 3 4 5 6 7 8 9 10»